15 юли 2007 | 12:52 | Агенция "Фокус"

Eкспертът по антитероризъм и един от създателите на Гражданското обединение за национална гвардия (ГОНГ) Христо Смоленов пред Агенция “Фокус”.

Фокус: След края на Студената война, международните отношения влезнаха в друга ера. Промениха се и заплахите пред световната сигурност. България е съюзник на международните сили в Ирак, Афганистан и в други горещи точки по света. Има ли опасност да станем реална цел на терористичните организации?
Христо Смоленов: Всичко на този свят има своите добри и лоши страни. След края на Студената война възникна нова студена война и тя всъщност е войната срещу тероризма. Тя изпълнява почти същите функции като Студената война. Вече го няма блоковото противопоставяне, заплахата е асиметрична. Не може да се разчита на старата сдържаща формула - ние с нашите ракети ще ударим вашите градове, ако вие направите това първи. В тази дебелашка формула от времето на Студената война имаше някаква симетрия и потенциал за сдържащ ефект. В момента нещата са по-сложни. Както винаги думи и дела се разминават. Терористите се мотивират с психологически, идеологически, религиозни и други съображения, но в огромната далавера наречена “световен тероризъм” датират и двете противопоставящи се сили. Всъщност това прави далаверата по-опасна. Това ни дава основание да смятаме, че прилича на Студената война, когато далаверата със заплахата течеше с пълна сила. Сега също има масово разпространение на страх. Това се прави с финансови-икономически цели, дегизирани с психологически и всякакви идеологически съображения.
Истината е, че в света кипи една гигантска далавера наречена “тероризъм и борба с него”
Нашето ново геополитическо статукво има както своите предимства, така и своите недостатъци. Предимствата са, че ние сме член на единствения останал военен съюз в евроатлантическото пространство - НАТО. Той носи колективна отговорност и за нашата сигурност, ние също допринасяме. Това обаче означава, че вече сме и адресант на конкретни заплахи, които биха могли да ескалират така, както ескалираха във Великобритания. Английската кралица обяви Салман Рушди за рицар, след което последваха два неуспешни атентати в Лондон и един полу-успешен в Глазгоу. Общо взето ситуацията там се дестабилизира. Това ни кара да мислим, че именно несиметричният характер на заплахата и на реакцията спрямо едно или друго политическо действие, създава елемент на непредсказуемост затова кога и къде ще се случи поредния терористичен акт.
В Ирак и Афганистан нещата съвсем не са се умиротворили, въпреки дипломатическите внушения и милиардите, които са вложени там. Напротив на мен ми се струва, че в Ирак в момента се кове едно ново идеологическо оръжие, което произтича от подстрекаваната война между сунити и шиити - Иран зад шиитите, Саудитска Арабия зад сунитите. Наливат пари в едно изранено икономическо и геополитическо пространство, от което може да се роди нова глобална заплаха. Кой печели от това- всички знаят. В този смисъл ние тепърва трябва да се готвим за всякакви възможности, при това заплахата не е зад девет планини в десетата.
Естествено, че сегашният развой на събитията има и някои по-добри страни, защото преди известно време военни действия се водеха и близо до София - в Косово. Тогава ставаше дума за глобална организация на потоците за хероин, които така или иначе минават през нашия регион. Сега става въпрос за енергийните ресурси, всъщност два различни клона на една световна олигархия се борят за контрол. Истината е, че малка България няма да има спокойствието, на което всички се надявахме в розовия изгрев на демокрацията. Ние тепърва ще трябва да мислим за нашата сигурност и то творчески, не шаблонно и не по инерцията на това, че на времето сме имали сили и средства да се противопоставим на първия по същество ислямски тероризъм, който получи отпор именно на наша територия в средата на 80-те години. Имам предвид атентата край гара Буново, атентата на гарата в Пловдив, в хотел “Сливен”, поставеното, но невзривило се устройство и на плажа на Дружба. Всичко това са неща, които можеха да окървавят много жестоко българския политически пейзаж. Те отнеха и много жертви - седем при Буново. Питам се защо нашите официална власти неглижират този факт. Защо трябва с обществени средства, скромни и трогателни, да се издига паметник на жертвите от тероризъм, а в същото време детеубийците, които поставиха адската машина във вагона за майки и деца да имат паметник на българска територия.
Искам да кажа, не в оправдание на българската държава, която прояви слабост, а като една генерална констатация, че много пъти отявлени терористи са били признавани за политици в световен мащаб и с тях са били водени преговори и включвани в политическия процес. Това е горчива ирония с идеологията на съвременната борба с тероризма. Това, което става по света, не отминава и България. Искам да подчертая, че ако могат да се намерят обяснения за едни или други компромиси в миналото, то бездушието на властите за наркотерора, истинската обсада на нашите училища от наркопласьори, за капитулантската политика спрямо международни етномафии, които взаимодействат с международни олигархии, за да грабят ресурсите на нашата страна и потенциално да я дестабилизират… Това са недопустими неща и е крайно време българският народ да намери защитни сили да раздвижи позаспалия си инстинкт за самосъхранение и да разбере, че ако не намери гръбнак и дух да се консолидизира, ще бъде редовно пренасян в жертва на поредния полъх на международното положение, в кавички.
Фокус: Военните съоръжения за съвместно ползване от България и САЩ на наша територия представляват ли реален риск да привлекат терористична атака?
Христо Смоленов: Дълбоко убеден съм, че наличието на американски бази на наша територия е още един аргумент да преразгледаме доста неангажираната си с конкретни действия антитерористична стратегия. Имаме допълнителни основания за притеснения дори допълнителни обекти, които трябва да пазим с ясното разбиране, че тероризмът винаги насочва ударите си към меките цели - знаейки, че не може да удари една военна база, той се насочва към училище в близост до базата. Проблемът с тероризма и неговата аморалност в съвременните условия е такъв, че макар да се опитва да нанесе удар по свои идеологически противници, той винаги нанася удар по невинни. От тероризма винаги страдат невинни. Това е почеркът на съвременния тероризъм за разлика от едно време, при който се е смятало за чест да нанесеш удар по целта, която е обявена, и при това да не пострадат невинни хора. Едно е Владо Черноземски като изпълнител на народната воля, друго са масовите убийци, които правят така, че невинни хора гинат в метрото на един град или в самолет.
Фокус: От къде конкретно идват заплахите за България, имайки се предвид ангажиментите, които е поела нашата страна?
Христо Смоленов: Аз искам да бъда професионално точен, а не идеологически предубеден. Затова ще кажа, че заплахи е имало и когато сме ангажирани и когато не сме били. Най-голямата заплаха според мен е това България да стане жертва на удар, предназначен за друг. Това често се случва в света на международния тероризъм. В това парадоксално, неблагоприятно и трагично стечение на обстоятелство обикновено се включват както терористите, така и тези, срещу които е предназначен съответния удар. Получава се така, че докато атовете се ритат, магаретата страдат. Много бих искал България да не се окаже глуповато магаре, което ще го отнесе, когато световни олигархии, ползващи услугите на регионални етномафии, осъществяват своята деструктивна стратегия. Що се отнася до етномафиите - човек би казал всяка мафия възниква на етническа основа. Това важи и за Коза Ностра в САЩ, но особено характерно през последните десетилетия е, че мощни олигархически структури от наднационален характер прибягват до услугите на специално организирани етномафии. Вижте чеченската мафия и функцията, която тя реално изпълнява в един жесток процес по преразпределение на ресурсите в постсъветсткото икономическо пространство. Помислете има ли опасност от такива структури. Аз смятам, че не само има, но и че ние сме длъжни да предотвратим мафиотизацията на етносите и етническия сблъсък, който може да възникне на тази основа. Функциите на националната държава са абсолютно насъщни. Националните държави са тези, които по традиция се противопоставят на организираната престъпност, на трансграничния трафик на хора, оръжия, ресурси и на международния тероризъм. Иронията на историята е, че в борбата си срещу националните държави новият либерализъм разклати много от тях и се получава наистина смешно сега да бием тревога, че организираната престъпност е най-организираното нещо в света на глобализацията, че тероризмът се засилва и придобива глобален характер. Естествената противоотрова бе унищожена с ерозирането на националните държави. Аз съм дълбоко убеден, че ако ние сме отговорни и спрямо международните си ангажименти в ЕС, и в антитерористичната коалиция, първото което трябва да започнем да правим, е да укрепваме нашата национална държава. Да разберем, че ние всъщност сме държавата - когато грабят България, те всъщност грабят нас, когато се подиграват с България - се подиграват с нас. Когато България е поставена под прицел - всъщност ние самите сме под прицел.
Фокус: Коя е етномафията в България?
Христо Смоленов: Сами може да видите тенденцията към формиране на такова нещо. Аз съм убеден, че политическите сили, все едно от какъв идеологически характер - сини, червени или ангажирани с правата и свободите трябва много внимателно да осмислят и активно да предотвратят мафиотизацията на етническото противоречие, което общо взето се подклажда. Аз съм убеден, че в България не бива да има етномафии. Ако вашата интуиция говори, че има подобна тенденция, то това очевидно е споделено от много загрижени хора.
Фокус: САЩ крепител на Световния мир ли е?
Христо Смоленов: САЩ е една мега държава, която си гледа бизнеса навсякъде по света и превръща стратегическия си икономически интерес във въпрос на политика, която оформя по един или друг идеологически убедителен или не дотам убедителен начин. САЩ си гледат световните интереси, мирът не е работа само на една държава. Световният мир първо го няма, за да го има трябва да има нов икономически ред. В този икономически ред не може да не се промени и понятието за демокрацията. Сега функциониращото понятие позволява на олигархиите и организираната престъпност най-добре да се възползват от него. Това не е нещо, което работи преди всичко за обикновения човек. Той живее в царството на илюзии. В света на големите пари, в потоците от наркотици и капитали властват други наднационални структури. Дълбоко убеден съм, че на света му предстои да осмисли консервативното, националното начало, да се отърси от еуфорията от либерализма. Както предишния папа казваше, този либерализъм е не по-малко враждебен на хуманността, не по-малко опасен от комунизма. Либерализмът по начина по-който се реализира дава предимства на олигархиите, етномафиите и международните далавераджии. Ясно е, че в този режим на съществуване човечеството заживява един трескав и пълен с непредвидени опасности живот. Естествено икономическият подем не върви ръка за ръка с нравственото. Дезорганизацията, която се създава с традиционните структури на обществото, създава допълнителна опасност от заспиване на разума. Сънят на разума, както е казал Гоя, ражда чудовища.
Фокус: Кой стои зад атентатите на 11 септември?
Христо Смоленов: Казва ли ти някой. Не е възможен еднозначен отговор. Тези, които биха могли да го направят, не би следвало да го правят. Тези, които се твърди, че са го направили, едва ли биха могли да го направят в този мащаб. Това, което стана на 11 септември, е репер за предстояща катастрофална тенденция в развитието на обществото. Убеден съм, че обяснението на този факт ще изисква написването на не една книга. В момента не мога да кажа убедително за самия себе си, че знам отговора на този въпрос. Мога само да кажа, кой спечели от станалото. Всички ние виждаме. Светът тръгна по нов път. Дълбоко убеден съм, че тази нова тенденция крие опасност за глобалната демокрация, ако тя самата не се реформира. Мое дълбоко убеждение, че демокрацията в която живеем, не е достатъчно умна. Тя не разпределя в достатъчно ефективна степен ресурсите за живот, информационните ресурси, риска, капиталите, а това основно е функцията не един демократичен процес.
Вижте примерите - последните и предпоследните избори у нас. Това е демокрация, която зависи от това доколко убедително най-вече с пари ще могат да бъдат мобилизирани не дотам образование слоеве, които с гласа си определят какво да бъде развитието на страната, включително и на грамотните и образовани българи. Нас трябва да ни стресне неспособността на демокрацията да предпази обществото от подобни манипулации. Това не е умна демокрация, това е далеч по-лошо, както казва Остап Бендер за Рио Де Женейро. Неспособността на демокрацията да предпази обществото и хората от подобни манипулации, да предпази себе си от злоупотреба от страна на олигархичните мегаструктури, които направляват движението на световните хиперкапитали. Мисля, че на сегашната демокрация й предстои решително обновление, ако искаме да твърдим, че живеем в една просветена и умна демокрация. Сегашната не е нито достатъчно справедлива, нито достатъчно умна.
Фокус: Каква трябва да е ролята на службите за сигурност в борбата с тероризма на локално ниво в България? Какво мислите за проекта за изграждането на Национална агенция за сигурността?
Христо Смоленов: Аз приветствам идеята за създаване на мегаагенция за национална сигурност. Многократно през последните 15 години съм писал и говорил по този въпрос. Твърдял съм, че в България няма интегрирана система за национална сигурност, че службите, за съжаление, съществуват във ведомствено-феодален вид, крият информация една от друга, защото се отчитат пред различни шефове и патрони. Конкурират се за определени ресурси на влияние и власт и поради това не могат да бъдат достатъчно добре координирани. Формалното събиране на техни представители в рамките на Съвет по национална сигурност към президента не върши тази работа. Общо взето се къса връзката между тези, които събират информацията, тези, които я анализират и тези, които вземат отговорни решения на базата на възходящия поток на информация, събрана на терени, и низходящия поток на съображения от политическо естество, което винаги блокира вземането на адекватни управленски решения от страна на службите. Мога да кажа, че проблемът на организацията на една единна общност, разузнавателна, контратерористична общност в България е и кибернетичен. Досегашните методи на организация и на службите и на тяхното ръководство са твърде йерархични, твърде пирамидално изразени. Съвременният свят функционира на мрежов принцип и опонентът, противникът, врагът - тероризмът е организиран на мрежов принцип навсякъде по света. Не случайно се говори за терористичната мрежа “Ал Кайда”. Срещу нея не може да се действа със силно йерархизирани и бюрократизирани структури от армейски тип или от типа на тези пирамиди, които представляват нашите структури сега. Нужна е мрежова организация, нужда е и гражданска самоорганизация в подкрепа на тази мрежа на националната сигурност. Точно за това ние създадохме Гражданското обединение за национална гвардия (ГОНГ) с амбицията да допринесем за осъвременяването на българската национална сигурност чрез индивидуалната и колективната компетентност на неговите членове и симпатизанти, да участваме в процеса на модернизация на българската държава, да партнираме на тази държава със самочувствието, че и ние и вие всички сме държавата, че държавата не принадлежи само на бюрократичните институции, които по инерция се опитват да се отъждествяват с нея. В съвременното общество ролята на новата идея, на интересното хрумване, на смелата концепция не може да се затвори в един, пресъхнал от към интелектуален капацитет бюрократичен кръг. Взаимната връзка с динамичното общество извън ведомството би трябвало да ускори процеса на реорганизация на самите тези служби. Така че аз приветствам идеята за създаване на такава мегаорганизация. Нещо повече, в деня на учредяване на ГОНГ ние говорихме точно за това и бяхме впечатлени, когато вечерта узнахме, че по същото време и премиерът е заел тази позиция. Отделен въпрос е, че ще му бъде трудно. Отделен въпрос е, че има междуведомствени дрязги, че има натрупано с десетилетия недоверие между различните служби, които гледат, общо взето, една на друга като на конкуренти. За какво? И те самите не знаят. Общо взето, ако трябва да модернизираме нашата национална сигурност, то това трябва да стане в режим на публично, на държавно - обществено партниране, дори и на публично-частно партниране. Ролята на възли в тази мрежа може да се изпълнява от гражданско-обществени или частни мозъчни тръстове. Всъщност, приносът тук ще се мери не по педантичната или подлизурска лоялност към висшестоящите, а по значимостта на идеите и смелостта, с която се поставят проблемите, които за съжаление са навсякъде около нас.
Въпрос: Как може да се осъществи балансът между политическо влияние и същностната цел на тези служби?
Христо Смоленов: Мисля, че традиционно изтъкваната роля на гражданското общество би могла да повлияе в изграждането на баланс.
Само че не това гражданско общество, защото то е доста инфантилно в сегашния му вид. То е приучено да мрънка и да хленчи и с това да се самоизявява - един вид с това да омилостивява медиите да му обърнат внимание или да се самоизобразява като мъченик в клещите на една доста безкомпромисна бюрокрация. Тя може и да е факт, но самото гражданско общество трябва да възмъжее, за да формира своите адекватни инструменти в борбата за влияние, своите нови по същество организационни структури. Големият проблем на гражданското общество е, че то не използва в достатъчна степен лавината на самоорганизацията. То пребивава в затворени, капсулирани структури, които са по-скоро организирани отвън, отколкото родени отвътре в резултат на осъзнат и усетен по силата на една обществена интуиция импулс за самоорганизация. Този тъжен пейзаж на мрънкащо гражданско общество и застаряваща държава приличат на диалог между глуха баба и внуче, което не може да артикулира добре исканията си. Очевидно е,че промяната по отношение на баланса, трябва да означава повече отговорност и повече самовзискателност от страна на гражданското общество и усилие да се обнови държавността. Убеден съм, че новата държавност и гражданското общество са не просто съвместими, те се предполагат едно друго. Общо взето стои остро въпросът за модернизация на българската държавност. Парадокс, защото ние сме най-старата национална държава в Европа, но в момента сме до голяма степен една обезсилена, омаломощена и беззъба държава, която трудно установява дори нужният контрол- стопански, полицейски и административен в някои от регионите си. Някои от регионите, като че ли са загубили своя национален облик и вие много добре разбирате за какво говоря аз. Не ги назовавам, за да не политизирам излишно нещата, защото се опитвам да звуча надпартийно. Забелязвам обаче колко подобна позиция е неблагодатна, тъй като в България имат смисъл само нещата, които биват признати за политически значими, които бъдат подети от медиите. Медиите реагират на политически дразнители, макар и с отвращение. На другото се гледа като на теоретизиране. ГОНГ вече не само си постави за цел да партнира на държавата в процеса на нейното обновление. Ние вече се опитваме да внедряване някои нови технологични разработки, нови методи за обучение на специалисти в областта борбата с тероризма. Ние, например, обучихме командоси от специализирания отряд за борба с тероризма да боравят с техника за дистанционно откриване на всевъзможни взривни вещества, включително и прочутите течни експлозиви. Ние сме единствените в света, които можем да представим такава технология, благодарение на изобретението на Юри Марков. Предстои ни да подарим такива апарати на няколко от районните полицейски управления в София. Подобно нещо, направихме вече в полицейски управления в Добрич и Варна. Опитваме се да направим нещичко за да покажем, че и малкият може да бъде полезен на големия ..
Фокус: Г-н Смоленов, вие сте един от основателите на Русенския комитет ....
Христо Смоленов: Русенският комитет бе едно героично усилие от страна на българската интелигенция да помогне на собствения си народ в една безизходна ситуация. Знаете за обгазяванията на Русе, за малоформациите, за тежките респираторни заболявания, които се шириха в Русе. Хората нямаха право да се изселват от този град бяха феодално закрепостени там. Проблемът обаче е много по-дълбок. В основата му стоеше международна далавера - Иран и Ирак бяха във война по това време. Парадоксът е че Запада и СССР гледаха еднакво благосклонно на Ирак по онова време. В безпринципните до голяма степен методи за подкрепа на Саддам Хюсеин, който по онова време бе отличник на западния идеологически театър, влизаше и доставка на химическо оръжие. Това оръжие по наши данни се произвеждаше в завода в Гюргево под личната опека на Елена Чаушеску. В резултат на мълчаливо съгласие или не дотам пасивно съдействие от страна на световни фактори това оръжие се изнасяше за Ирак от Румъния. Нашето народонаселение си бе чист заложник на една поредна авантюристична далавера. Още тогава бяхме антитерористи, защото основната задача на всеки антитерорист е спасяването на заложници, а тогава цял един град бе заложник. Мисля, че това, което направихме тогава бе гениално, просто и изключително доблестно от страна на всичките близо 600 души, които се включиха в Русенския комитет. За мен най-важното е че след разгрома на Русенския комитет, част от хората не се уплашиха и с тях основахме “Екогласност”. Българският път към новата свобода мина през екологията. Трагедия бе, че Екогласност бе разбита веднага след 10-ти ноември при положение , че имаше 78% популярност след населението, докато БКП имаше 30%, а СДС 17%.
За мен същност не е чудно, че екологичното направление в развитието на българския политически живот бе смазано поради икономическите съображения на тези, които се готвеха да бастисат нашата индустрия.
Тогава ние направихме парадоксално смело и ефективно противодействие на международния заговор за функционирането на комбината в Гюргево. Ние показахме, че българският интелектуален елит може да бъде единен, когато защитава своя народ.
Горчивината ми идва от това, че сега този елит не е единен. Той дори не можа да се съхрани в тези 17 години. Една от задачите, които си поставя ГОНГ, е да изгради мрежова структура на взаимодействащи личности, с която да поставим въпроса за самосъхранението на българския елит, на военната ни интелигенция преди и след преминаването й в резерв , на научно-техническата интелигенция, а защо не и на бизнес интелигенцията, която тук там се формира в борба с парвенющината и крайно нелоялната конкуренция. Това е замисълът на ГОНГ да продължи вектора на Русенския комитет и Екогласност, създавайки мозъчен тръст и група за натиск за осъществяване на тези идеи, които могат да се формират от взаимодействието и взаимната подкрепа на интелигентните хора в тази страна. Не говоря за интелектуалците в претенциозния смисъл на думата, говоря за интелигентните хора, които за съжаление биват жертвани при всеки преход. При всяка национална или социална катастрофа първи поемат удара, защото така са възпитани - да мислят първо за другите, а не за себе си.
Българската аристокрация на духа, българската интелигенция във високия смисъл на думата да намерят начин не просто за диалог а за взаимодействие в мрежов режим.
ГОНГ ще отбележи по достоен начин 20-та годишнина на Русенския комитет със съответните разкрития за какво всъщност е ставало дума тогава.

Никола ЛАЛОВ